Екстремният планинар Тодор Владимиров обясни защо няма да плати издирването си

Екстремният планинар Тодор Владимиров обясни защо няма да плати издирването си КРАЙ! ЛОШИ НОВИНИ ЗА КОКО ДИНЕВ

Advertisement:

За няколко часа 39-годишният Тодор Владимиров от Русе се превърна в най-мразеният човек в България. Десетки спасители го търсеха с дни, след като той тръгна сам в Балкана и се изгуби без никаква връзка. Противно на всякаква логика, той остана жив след две денонощия в палатка при минус 20 градуса на билото на Стара планина.

Той се съгласи да разкаже пред камерата на bTV своята гледна точка за случилото се.

Когато маркировката изчезне

Advertisement:

Тодор планирал внимателно пътуването си в планината. Използвал четиридневна сателитна прогноза, според която времето ще е слънчево. Преходът обаче се удължил непредвидено, тъй като маркировката по билото изчезва. Тодор загубил един ден в лутане и решава да пренощува под билото.

На следващата нощ внезапно бил застигнат от виелица. Така 39-годишният мъж прекарва над 48 часа в палатка при смразяващи температури. „Горе да е било минус 20. И с вятъра, да кажем, горе става минус 35. Значи, снегът, вятърът – всичко си влизаше вътре”, разказва той.

Advertisement:

Как минава денят „под обсадата” на бурята? „В палатката… значи, аз съм в спалния чувал, тя се смачка от моята страна, от другата се напълни палатката със сняг. И се получи метър и половина пространство на шалтето, и аз тъй на кравай, и през една дупка на спалния чувал – от там пушех, от там ядях. В смисъл бях на кравай, бях абсолютно схванат…Ами, мислех си само: ще оживея, имам за какво да живея. Имам жена, имам деца, имам приятели, имам близки хора… Нали, силен съм, ще оживея”, спомня си Тодор.

50 на 50

Категоричен е: „Аз въобще не съм мислил, че ще умирам. Не съм се предал, нищо. Гледах да бъда рационален, тялото ми да е като една батерия”. Помогнали му запасите от храна и бренди.

Изпитал страх в момента, в който му свършила газта. „Това беше най-критичният момент, защото като няма вода – няма храна, като няма храна – няма енергия, спираш да бъдеш батерия да топлиш. Като спреш да топлиш, почваш да изстиваш. Това беше най-критичният момент. Щото горе си постоянно жаден. Може би като в пустинята. Колкото и невероятно да звучи, постоянно ти е сухо на устата и ти се пие”, обяснява мъжът.

Тодор е излизал от палатката, но първоначално решил да не се отдалечава – 20 минути навън са равносилни на смърт. Застигнала го и втора буря.

След като останал без газ, тръгнал надолу, защо бил убеден, че на сегашното място го очаква сигурна смърт, докато иначе шансовете му са 50:50. Случайно открива следи, които го отвеждат до хижа „Васил Левски”.В палатката четял. Фентъзи – „Замъкът на лорд Валънтайн”. „Единственият ми кошмар беше ,че нямах изход. В смисъл, че надолу не мога да намеря път, нагоре пътят го знам, но не мога да стигна. Имам право само на един ход. И този ход трябва да е правилен”.

Защо го направи?

За Тодор отшелническият туризъм в планината е начин да зареди мисловните батерии и да избяга от всекидневието: „Аз си обичам планината от малък. Аз си ходя и за риба по три дена. Отивам си за риба и съм си абсолютно сам. От това не произтичат никакви неприятности”.

През януари пак пътешествал самотно из Балкана, но в по-спокойна част от планината. През първите дни забравил да си изключи телефона и останал без батерия. „Жената горе-долу знае, че три дена като не се обадя, може да имам проблем с телефона и така-нататък. Не е нещо, което да е кой знае какъв проблем”, казва Тодор. 

Сега е категоричен, че е бил „на възможно най-откритото място”, но го търсели в съвсем различна част от планината. По думите му никой не мислел насериозно, че ще го намерят жив.

Спасители го упрекват защо не се е качил на билото, за да се обади, при положение, че е имал батерия. „Аз правих един опит. Той е неуспешен. То е 75 градуса наклон, нали. И точно както скалите – става един процеп, и има други скали… В този процеп имаше тапа от сняг може би 2 метра! Аз просто нямам екипировка да мога да мина през 2 метра преспа. При 70 градуса наклон! Нямаше как технически да го направя.  Другото, което е – дето съм стоял свит в палатката – аз на практика нямах и сили да го направя”, категоричен е мъжът.

Кои ще плати?

„Искам да се извиня на всички, които са ме търсили, но аз нямам никаква вина за цялата ситуация може би, от гледна точка на това, че просто така се получиха нещата!”, категоричен е Тодор.

Издирването му ще струва минимум 25 000 лв. От чий джоб ще дойдат? „Не знам какво да кажа (…) Ако трябвам да ме вкарат в затвора. Нямам такива пари. Просто… аз даже не знаех, че ме издирват!”. 

Тодор получава важен урок – никога да не предприема самотни преходи в район без предварително проучена маркировка. За съжаление, попадналите в неговото положение най-често нямат неговия късмет.

Източник: blitz.bg

Advertisement: