Ето градът в България, който вече се намира в Европа по доходи

Ето градът в България, който вече се намира в Европа по доходи

Advertisement:

Показателите за регионално развитие – 2016 г. показват, че възстановяването от кризата е факт във все повече области България е преодоляла последиците от икономическата криза, но това се дължи на по-бързото развитие на 9 области, а останалите остават “под вода”. Това се посочва в изследване на Института за пазарна икономика “Регионални профили: показатели за развитие 2016”.

 

София продължава да концентрира все по-голям дял от икономическата активност в страната.

Advertisement:

Тук се произвеждат около 40% от БВП на България и този дял расте. Към 2014 г. БВП на човек в София е 25 000 лв., а в най-слабо развитата област – Силистра, БВП е 4 пъти по-малко – под 6000 лв. на човек. По този показател София е на средноевропейско ниво – с други думи, София вече е в Европа, посочват от ИПИ. В повечето области БВП на човек е между 20 и 40% от средното за ЕС. През 2014-а БВП в България надхвърля предкризисното ниво.

Това се дължи на икономиките на 9 области – София – град, Софийска област, Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Велико Търново, Разград, Добрич и Варна. В останалите 19 области реалният БВП все още е по-нисък спрямо 2008 г. Освен София само Стара Загора и Варна достигат или надхвърлят средното за страната ниво на БВП на човек, докато останалите изостават. Макар и в Южна Централна България възстановяването все още да не е налице, област Пловдив е съществено изключение и вече отчита реално съвкупно производство с близо 9% по-високо от нивото преди кризата, посочват от ИПИ.

Advertisement:

Това се дължи на значителните инвестиции в няколко бързорастящи сектора като аутсорсинг индустрията и производството на части за коли. Всички области в Северозападна България все още са “под вода” и тепърва им предстои да превъзмогнат удара на кризата върху икономиките си. Икономиките на Северна Централна и Североизточна България вече наближават предкризисното си производство. При инвестициите процесът на възстановяване също става все по-видим на областно ниво. Макар и преките чуждестранни инвестиции да стагнират последните години, разходите за дълготрайни материални активи (ДМА), които са другият основен показател за инвестиции, разкриват по-оптимистична картина.

Около 1/3 от областите вече отчитат разходи за ДМА, които надхвърлят предкризисните стойности. Това до голяма степен се дължи на интензивното усвояване на европейски средства в периода 2014-2015 г. Големият въпрос е доколко европейските средства помагат за скъсяването на дистанцията със средноевропейското ниво на благосъстояние, от една страна, и намаляват разликите вътре в страната, от друга. Т.е. дали е налице сближаване, което е и основната цел на тези фондове.

В същото време не се открива значима статистическа връзка между темпа на сближаване, от една страна, и размера на усвоените еврофондове, от друга. Т.е. нарастването на благосъстоянието в повечето области и “догонването” на средноевропейското ниво, изглежда, не се дължи на европейските фондове Освен това сближаване вътре в страната не се наблюдава, напротив – разликите между областите се увеличават. Този процес на “раздалечаване” е особено интензивен до 2008 г. След известно затишие до 2012 г., тази тенденция отново се наблюдава през 2013-2014 г. Задълбочаването на разликите в развитието вътре в страната се потвърждава и от нашия клъстерен анализ, който групира областите по сходства и различия, посочват от ИПИ.

Единствено София има цялостно благоприятен социално-икономически профил, като за поредна година се обособява в самостоятелен клъстер. Няма друга област в страната, която да наподобява нейното състояние и развитие. В същото време обхватът на профилите, характеризиращи се с лошо социално-икономическо състояние, остава по-широк, отколкото на тези с относително добро състояние. Откроява се проблемното социално-икономическо състояние на Северозападна България, а все по-отчетливо – и на Северния Централен район.

Анализаторите смятат, че вменените със стратегии и закони цели не се постигат, а различията се задълбочават. “Усвояването” на средствата от ЕС се превръща в цел на политиката вместо в средство за прилагането. Разликите в развитието са особено отчетливи на пазара на труда. 2014 и 2015 г. бяха особено силни за създаването на нови работни места в страната. Въпреки това осем области не успяха да се включат в този процес през 2015 г. Повечето от тези области имат дълбоки структурни проблеми – Враца, Монтана, Силистра, Кърджали.

 

Безработицата намаля във всички области без изключение през 2015 г., но в няколко области (вкл. и в горните 4) това се дължеше на все по-ниска икономическа активност, а не на нови работни места. В тези области част от безработните спират да търсят активно работа. В същото време в редица области проблемът с недостига на работна ръка става все по-остър. Липсата на подходящи кадри както със средно специално, така и с висше образование в редица направления ограничава потенциала на областните икономики за растеж. В момента около 1/3 от промишлените предприятия изтъкват липсата на хора като основен ограничител пред своето по-нататъшно разрастване, а над 70% от малките и средните предприятия посочват недостига на хора като най-голяма пречка за бизнеса си.

Постоянното влошаване на индикаторите за обхват и качество на образователната система в повечето области задълбочава дисбалансите между търсенето и предлагането на пазара на труда. Негативните демографски тенденции в цялата страна също оказват натиск върху пазара на труда. Дори и столицата не е пощадена, като естественият прираст в нея е най-нисък от 2007 г. В четири области лицата над 65 г. са два пъти повече от децата (0-14 г.) – Видин, Габрово, Кюстендил и Перник.

Само шест области продължават да привличат заселващи се от други области – София (област), София (столица), Бургас, Хасково, Варна и Пловдив. Сред най-големите “донори” на работна ръка са Смолян, Разград, Видин и Враца, което води до бързото им обезлюдяване и до все по-негативни перспективи пред тяхното развитие. Анализът на регионалното развитие на ИПИ показва, че през 2014-2015 г. все повече области преодоляват ефектите от кризата върху инвестициите и пазара на труда.

Около 1/3 от областите страдат от дълбоки структурни проблеми, които им пречат да достигнат предкризисното си ниво на производство, заетост и инвестиционни потоци и бързо се обезлюдяват. Това развитие на страната “на две скорости” води до продължаващо задълбочаване на различията между областите. Усиленото усвояване на европейските фондове през последните две години не помага за преодоляването на тези разлики. Това до голяма степен се дължи на интензивното усвояване на европейски средства в периода 2014-2015 г. Големият въпрос е доколко европейските средства помагат за скъсяването на дистанцията със средноевропейското ниво на благосъстояние, от една страна, и намаляват разликите вътре в страната, от друга. Т.е. дали е налице сближаване, което е и основната цел на тези фондове.

 

В същото време не се открива значима статистическа връзка между темпа на сближаване, от една страна, и размера на усвоените еврофондове, от друга. Т.е. нарастването на благосъстоянието в повечето области и “догонването” на средноевропейското ниво, изглежда, не се дължи на европейските фондове Освен това сближаване вътре в страната не се наблюдава, напротив – разликите между областите се увеличават. Този процес на “раздалечаване” е особено интензивен до 2008 г. След известно затишие до 2012 г., тази тенденция отново се наблюдава през 2013-2014 г. Задълбочаването на разликите в развитието вътре в страната се потвърждава и от нашия клъстерен анализ, който групира областите по сходства и различия, посочват от ИПИ.

 

Единствено София има цялостно благоприятен социално-икономически профил, като за поредна година се обособява в самостоятелен клъстер. Няма друга област в страната, която да наподобява нейното състояние и развитие. В същото време обхватът на профилите, характеризиращи се с лошо социално-икономическо състояние, остава по-широк, отколкото на тези с относително добро състояние. Откроява се проблемното социално-икономическо състояние на Северозападна България, а все по-отчетливо – и на Северния Централен район.

 

Анализаторите смятат, че вменените със стратегии и закони цели не се постигат, а различията се задълбочават. “Усвояването” на средствата от ЕС се превръща в цел на политиката вместо в средство за прилагането. Разликите в развитието са особено отчетливи на пазара на труда. 2014 и 2015 г. бяха особено силни за създаването на нови работни места в страната. Въпреки това осем области не успяха да се включат в този процес през 2015 г. Повечето от тези области имат дълбоки структурни проблеми – Враца, Монтана, Силистра, Кърджали.

 

Безработицата намаля във всички области без изключение през 2015 г., но в няколко области (вкл. и в горните 4) това се дължеше на все по-ниска икономическа активност, а не на нови работни места. В тези области част от безработните спират да търсят активно работа. В същото време в редица области проблемът с недостига на работна ръка става все по-остър.

 

Липсата на подходящи кадри както със средно специално, така и с висше образование в редица направления ограничава потенциала на областните икономики за растеж. В момента около 1/3 от промишлените предприятия изтъкват липсата на хора като основен ограничител пред своето по-нататъшно разрастване, а над 70% от малките и средните предприятия посочват недостига на хора като най-голяма пречка за бизнеса си. Постоянното влошаване на индикаторите за обхват и качество на образователната система в повечето области задълбочава дисбалансите между търсенето и предлагането на пазара на труда. Негативните демографски тенденции в цялата страна също оказват натиск върху пазара на труда.

 

Дори и столицата не е пощадена, като естественият прираст в нея е най-нисък от 2007 г. В четири области лицата над 65 г. са два пъти повече от децата (0-14 г.) – Видин, Габрово, Кюстендил и Перник. Само шест области продължават да привличат заселващи се от други области – София (област), София (столица), Бургас, Хасково, Варна и Пловдив. Сред най-големите “донори” на работна ръка са Смолян, Разград, Видин и Враца, което води до бързото им обезлюдяване и до все по-негативни перспективи пред тяхното развитие.

 

Анализът на регионалното развитие на ИПИ показва, че през 2014-2015 г. все повече области преодоляват ефектите от кризата върху инвестициите и пазара на труда. Около 1/3 от областите страдат от дълбоки структурни проблеми, които им пречат да достигнат предкризисното си ниво на производство, заетост и инвестиционни потоци и бързо се обезлюдяват. Това развитие на страната “на две скорости” води до продължаващо задълбочаване на различията между областите. Усиленото усвояване на европейските фондове през последните две години не помага за преодоляването на тези разлики.

Източник: zajenata.bg

Advertisement: