Третокласник написа своето желание към дядо Коледа, учителката му се разрида, баща му се възмути

Третокласник написа своето желание към дядо Коледа, учителката му се разрида, баща му се възмути

Advertisement:

Помиришете… Усещате ли аромата на наближаващото тържество? Виждате ли светлините? Но не онези неонови мигащи лампички, а небесните отблясъци от древния Витлеем? Чувате ли? Ангелите вече пеят, а и с тях цялата Църква. Защото на 25-ти декември всички сме поканени на рожден ден. Цялата вселена ще празнува, ще трепти от радостта земята, ще се радват и с песни ще тържествуват небесата, а ние, човеците, ще принесем своя дар на родилия се Младенец, който сам е и Бог, и човек!, пише в „Стандарт“ Ангел Карадаков в есе, посветено на светлия празник.

В църковните песнопения тези дни ще чуем много радостни неща. Ще чуем, че чакаме родилият се Бог да се роди отново, но не в ясла на безловестни животни, а в кошарата на нашите сърца. Ще чуем, че се ражда Спасител, Месия, Христос на света, за да изкупи греха от човека, та последният да бъде вечно с първия в Царството на нестихващата радост и, както го нарича Църквата – Небесен Йерусалим.

Advertisement:

В неделята преди Рождество Христово чухме в апостолското четиво как говори апостол Павел към евреите. Той казва: „С вяра Авраам, бидейки изкушаван, принесе в жертва Исаака; и тоя, който бе получил обещанията, принесе единородния си, за когото му бе казано: „от Исаака потомство ще се назове с твое име“; защото той мислеше, че Бог е силен и от мъртви да възкреси Исаака, поради което го и прие назад като предобраз на възкресението… И какво още да кажа? Защото време не ще ми стигне да разказвам… и за другите пророци, които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки… И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното, защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.“

Advertisement:

Тези, които засвидетелстваха своята вяра, не получиха обещаното, т.е. не дочакаха приживе Спасителя Христос. Веднъж с един свещеник разговарях за Рождество и за това очакване, което е било у древните. Тогава той ми каза, че „всички са го очаквали, още Ева го е чакала и то го е чакала да се роди всеки момент, после всички останали праведници – мъже и жени. Очаквали са именно Спасителя. И колко ли биха дали, за да можеха да видят спасението на човека пред очите си, да видят как Христос се въплъти, за да го разпнат. Вярвам, че биха дали много“.

Църквата вярва, че всички праведници вече са при Бога, като заедно с Него са влезли в Небесното Царство.
В евангелското четиво св. Матей ни разказа родословието на Христа, за да се види, че Той има род и този род е Давидов!
Ще обърна вниманието ви на нещо странично, но е в реда и в контекста на написаното. Преди няколко дни попитах приятелите си какъв подарък искат за Рождество Христово. Не какво искат да им подаря, а какъв подарък искат. В двете желания има голяма разлика. Получих доста различни отговори, един обаче запазих за тук.

Advertisement:

„Искам Бог да не прибира дядо все още“… Това бе желанието на една моя приятелка. Тя не иска Бог да прибере дядо й, не иска да го загуби и това е нормално. При това желание всички онези за автомобили, компютри, круизи, вили и пр., отидоха веднага в небитието, защото моята приятелка изрече нещо съкровено. Желание, което бе произнесено чистосърдечно и искрено. И което не може да не те докосне…

Но да ви разкажа една история, която ми попадна миналата седмица.

В последния час на края на календарната година, учителката предложила на своите ученици от трети клас да напишат писмо, в което да кажат какво биха искали от Дядо Коледа. Децата неохотно се заели със задачата, някои написали само половин листче, а други – две страници. Когато се прибрала вкъщи, учителката започнала да проверява написаните текстове. Един от тях обаче я впечатлил. Тя прочитала писмо, написано с крив детски почерк, в което детето се молело за … чудо. Помислила, че се объркала, учителката се опитала да го види още веднъж, за да не би да е допусната някаква грешка. В същия момент съпругът й влязъл в стаята.
– Какво се е случило, скъпа? Защо си разтревожена? – попитал нежно той.
– Ето, прочети, моля те – и тя подала написаното от детето писмо.
„Дядо Коледа, аз не искам от тебе много. Просто изпълни молбата ми. Направи ме за малко телевизор. Искам вечер, когато се съберат всички, да ме чуват, без да ме прекъсват. Искам, когато тате се прибере от работа, да ме попита какво ново се е случило по света. А на мама, когато й стане тъжно, да идва при мене. Искам това, за да ме направиш щастлив като нашия нов телевизор, окачен на стената в хола. Аз ще се дръпна, за да направя място и на елхата в къщи, защото от телевизора за нея няма място сега. Аз много бих искал да поживея живота на нашия любим телевизор!“
– Бедното дете… И, гледай какви родители има – възмутил се съпругът на учителката.
– Скъпи, това е написано от нашия син…

Всеки от нас си има съкровено желание, което казва единствено на Бога. Един иска да бъде щастлив, друг – да не бъде самотен, трети – да има нова кола, четвърти – да има дете… Всеки от нас иска нещо, моли за нещо…

Но какво дава?
Както един отец преди време ми каза: „Бог не иска друго от нас, освен греховете ни.“ Ние можем да предадем на Бога и своя дар за Неговия рожден ден. Да му принесем времето си, защото колко често ние изоставяме Бога встрани? Нямам време за служба, нямам време за молитва, нямам време за милостиня, нямам време… да се спася. От нямане на време се погубваме не толкова от страсти, защото ако имахме време да се борим с тях, щяхме да ги победим с Божията помощ, а нямаме време за борба с тях… Имаме време само да им се наслаждаваме, докато ни държат за краката…

Очакваме Христовото Рождество… И всички сме поканени на най-големия и важен рожден ден на света! За това тържество няма определено място, защото цялата земя, небе и дори вселена са на Рожденика.

Нека да отпразнуваме едно истинско Рождество и да дадем в дар на Рожденика това, което имаме – душите си, вярата си, делата си. Това, което е Негово, да Му го дадем. „Твоето от твоите. На Тебе принасяме всичко и заради всички“, се казва в една от молитвите по време на Светата Литургия. Ето, това е и фундаментът – да принесеш дар, който е притежание на Рожденика още преди самият ти да се родиш!

Нека всеки от нас даде своя дар и влезе с него в радостта на този толкова голям празник, защото ни се роди Отроче младо, предвечен Бог!

Източник: blitz.bg

Advertisement: